Отново и отново

 с надежда

 пламъче запалвах.

 Пренасях живота си

 в кашони

 и в чужди домове

 го подслонявах.

 Кашони,

 пълни

 със

 спомени,

 мечти и

 суета.

 А те, уморени,

 остаряха.

 Без дом,

 с мечти побелели,

 осъмнах.