На сестра ми

Дни

като махало

на часовник спрял.

Смъртта сърцето ми  целуна

и по мен полепна.

Погалих те.

Белязана от мъката в гръдта ми,

скрих се в черупката на мида.

Сълзи солени

миеха пръстта,

а бисер не изгря.

От пръст сътворени сме.