На сестра ми
Дни
като махало
на часовник спрял.
Смъртта сърцето ми целуна
и по мен полепна.
Погалих те.
Белязана от мъката в гръдта ми,
скрих се в черупката на мида.
Сълзи солени
миеха пръстта,
а бисер не изгря.
От пръст сътворени сме.