В тъмнината бродих

с душа от мрак издрана,

осъждана от сенки бледи.

Търсих теб – тайно завещал ми

Любовта.

По ръба

на плача

зовях те,

като смърт неоплакана.

С похотливи заклинания

магията раних.

Угаснаха сенки онемели

и открих те –

светлина в граха.