На Елена

Ти отникъде дойде,

а знаеха за теб

и птиците ,и хората, и мрака.

Ти плака за всички

страдащи души

и от повика им пи.

В стенещите дни

човещина гради

съшивана от прошки.

А те, облекли

твоята магия,

оставиха ти голотата.