В колко сънища живях

и в колко от тях летях!

Обичана и проклината,

през очите на щастието гледах,

превърната в слепи сълзи.

В колко сънища се смях

и в колко от тях крещях

с глас разпилян

в тишината мълчалива.

Скитница и грешница,

следите си не криех.

С душа прокудена

във сънища вълшебни

от изгрева бягах.

В колко сънища живях?